Иван Мърквичка – да се влюбиш в българското

Иван Мърквичка /1856-1938/

След Освобождението, България има нужда от нови кадри, които да задвижват обществения живот в ново възстановената държава. Тази необходимост се превръща в истинска златна мина за достойни и всеотдайни хора. 

Швейцарските спортни педагози, сред които се открояват Шарл Шампо и Луи Айер, пристигат в България през 1893 година и са един от примерите за това. Първият представя България на първите съвременни олимпийски игри в Атина през 1896 година, а вторият губи живота си с българска униформа през Първата световна война.

Иван Мърквичка е поканен от източнорумелийското правителство, за да преподава рисуване в Пловдив. Тази краткотрайна авантюра на 25-годишния тогава младеж продължава четиридесет години, носейки на България изобилие позитиви.

“Пловдивски  пазар”, ок.1887

Маслени бои, платно

---

В навечерието на Съединението в Пловдив, Мърквичка се среща с едни от най-видните български общественици и интелектуалци – Иван Вазов, П. Р. Славейков, П. Каравелов, К. Величков, с които обединява усилия в общи каузи.

Художникът завършва академията на изобразителните изкуства в Прага, а в последствие мюнхенската художествена академия при известния немски художник проф. Ото Зайц.

В България жанрово Иван Мърквичка се ориентира основно към битовата селска живопис. - исторически картини, портрети, два автопортрета и множество пейзажи допълват жанровата палитра на неговото творчество. Прави илюстрации към стихотворението на Вазов „Борът“, към спомените на Х. Ковачев за Левски, към народните приказки  „Педя човек – лакът брада“, „Мечи син“…

През 1900 прекарва известно време в Париж и създава редица платна под влиянието на импресионизма и пленерната живопис: „Кози“, „Козар, „В Осиковския балкан „, „Дървосекач“, „Автопортрет на открито“ (около 1905), „Лазарки“ (1905), „Сляпа просеща циганка“ (1909), „Увещаване“ (1913).

Рисунките му, са с всички възможни тогавашни техники – молив, креда, туш, сангин, акварел. Защриховката е лека и моделира обемно формите чрез меки и плавни преходи от тъмно към светло. Липсват острите противопоставяния между засенените и осветените места. Запазени са и рисункови студии към портрети с маслени бои, сред които особено ценна е тази на ученика на Мърквичка – Владимир Димитров-Майстора.

Най-известната картина на чеха „Ръченица“ е нарисувана  в София, където Мърквичка се установява през 1989 година. Първият вариант на платното е нарисуван през 1894 година, а вторият – през 1906. 

“ Ръченица”, най-популярното произведение.

През есента на 1881 г. той започва работа като учител по рисуване в пловдивската гимназия „Александър І”

Мърквичка има неоценими заслуги за въвеждането и овладяването на рисуването, в учебните програми на българското училище.

Скоро след назначаването си, той въвежда обучение по рисуване и за момичетата. Нещо, което според негови думи, е било непознато за тогавашните времена, даже в Германия. 

През 1896 г. Мърквичка заедно с Константин Величков и Антон Митов основават Държавното рисувално училище в София, и става пръв негов директор /1896-1900/. С помощта на проф. Иван Шишманов, Б.Михайлов, Г.Канела и др., той организира първото сдружение на българските художници – Дружество за поддържане на изкуството в България/преименувано през 1893 г. в Дружество на художниците в България/.

Той е организатор и участник в първата колективна изложба в България – в Павилиона на изящните изкуства към Първото българско земеделско-промишлено изложение /бъдещия пловдивски панаир/.

Тук той се представя с макет на скулптурата „България – покровителка на земеделието и занаятите“, и с 15 картини, сред които и „Улица в Пловдив“. 

През 1921 г Мърквичка се завръща в Прага и живее там до смъртта си на 16 май 1938. Той прекарва ежегодно по 3-4 месеца в България, където рисува композиции из българския живот: „Пашкулочистачки“, „Пред пазар“ и др. Често пътува обратно до България, но не се задържа тук. 

Взаимствена информация от тук и тук.

‍