Какъв би бил животът, ако нямаме смелост да направим нещо?- Винсент ван Гог.

Винсент Вилем ван Гог е роден на 30 март 1853 г. в малкото холандско село Грот-Цундерт в семейството на пастор. Познатият ни художник - Ван Гог, в миналото си е практикувал далеч по-различни дейности от рисувални .През 1869 година постъпва като помощник в магазин за произведения на изкуството в Хага. През 1878 г. започва да посещава евангелистко училище край Брюксел с намерението да стане проповедник, но се проваля на изпитите. А по-късно получава временно проповедническо място в белгийския миньорски район Боринаж. Съчувствието му към бедните и впечатленията от техния живот там доминира в многобройните скици на художника от предимпресионистичния му период.

През целия си живот Ван Гог пише хиляди писма. Те са прозореца към света и душата на художника. Оцелялата кореспонденция на Ван Гог датира от 29 септември 1872 г., когато е още юноша. До днес са оцелели едва 903 писма. Повечето от тях са са до брат му Тео (658), някои са до сестра му Вилхелмина, а други до художниците - Емил Бернар и Пол Гоген.

“Вложих сърцето и душата си в работата си и загубих ума си в процеса.” - Винсент ван Гог.

‍

Писма от ранния му живот

‍

Животът на Винсент е изпълнен с препятствия и пътувания. През 1873 – когато е на 20 години той заминава за Лондон – където работи във фирма за търговия с произведения на изкуството. В Лондон Винсент живее в дома на госпожа Loyer – вдовица, която заедно с дъщеря си Юджийн ръководи училище за момчета. Юджийн оставя силно впечатление у Ван Гог и той дори твърди, че това е била най-щастливата година от живота му. В едно от писмата до сестра си той пише следното:

„Не съм виждал и не съм си мечтал за нещо като любовта между нея и майка ѝ“.

След като признава чувствата си обаче, разбира че Юджийн е сгодена. Опитва се да развали годежа, но не успява. Това е и първото голяма разочарование за художника. Когато се прибира в родния си дом вече е различен – мълчалив и унил. За щастие това не го спира да рисува.

Следващите няколко години са изпълнени с местения от Лондон до Париж и обратно, губене и намиране на нова работа.

През Януари 1879 г., 26-годишният Ван Гог, получава 6-месечна работа като проповедник в малко селце – работа, която се състои от четене на Библията, обучение на ученици и грижи за болни и бедни. Той толкова се отдава на задачата, че в знак на солидарност, раздава цялото си имущество, и живее в малка хижа, където спи на земята. Въпреки усилията му, е уволнен и от тази си работа, и през август, същата година се мести в друго близко село, където пише и рисува.

През това лято любимият му брат – Тео, му гостува. Той споделя, че семейството им е загрижено за бъдещето на Винсент и сe страхуват как ще се развие животът му. Ван Гог е най-голямото от шест деца, което само засилва очакванията към него. Неудобният разговор, предизвиква разрив между братята и след гостуването, той пише следното в писмо до брат си:

„Предпочитам да умра от естествена смърт, отколко да бъда подготвен за нея от академията. Предпочитам от време на време да получавам уроци от градинаря, които ми се струват по-полезни от тези по гръцки.“

Този момент се оказва повратен и през есента на 1880 г. Винсент ван Гог решава окончателно, че ще стане художник.

Ван Гог пише повечето си писма на френски

Въпреки че той е холандски художник, една трета от писмата му са написани на френски. Винсент знае френски още от ранна детска възраст. По онова време, френският е бил  най-важният международен език. Веднага след преместването му във Франция, през 1886 г., той започва изцяло да пише на френски. Към Тео и към сестра си Вилхелмина:

„Ако ми позволиш да ти пиша на френски“

„…това наистина ще улесни писането ми.“

Ван Гог възприема Франция като негов втори дом и иска да създаде име за себе си там. Често завършва писмата си с „tout à toi, Vincent“ – винаги твой, Винсент. Подписва и картините си с „Винсент“, тъй като французите са изпитвали затруднения при произнасянето на „Ван Гог“.

Ван Гог добавя рисунки към писмата си

Писмата на Ван Гог са специални заради скиците, които той добавя към тях. Нарича „драсканици“, защото често са бързи скици, направени с химикал. Винсент често пише и какви ще бъдат цветовете, на своите черно-бели скици, за да даде представа за цвета на картината. Пример e картината „Изглед от Арл с ириси“.

Винсент понякога споделял и тайни в писмата си

Винсент и Тео са били много близки и често са си споделяли тайни. През септември 1884 г. Ван Гог споделя с брат си:

„Нещо се случи, Тео, за което повечето хора тук не знаят и не подозират – нито може би някога ще знаят, затова си мълчи –  което е ужасно. Мис Бегеман е взела отрова.“

Марго е съседка на Ван Гог и е по-голяма от него с 12 години. Винсент планира да се ожени за нея, но тя  опитва да се самоубие, защото семейството ѝ не одобрява връзката им. Той подробно описва какво се е случило, и докато Марго оживява, с връзката им е свършено.

Краят на един велик път

През май, Ван Гог се завръща от клиника за душевно болни, готов да продължи живота си въпреки болестта. Той дори намира малко селце в което продължава да рисува, но не за дълго…Винсент ван Гог се самоубива в края на юли 1890 година.

Последното изречение от последното му написано писмо към Тео на 27 юли, гласи:

„Аз рискувам живота си, заради собствените си творби и разумът ми, наполовина е потънал в тях. (…) Но какво може да се направи…“

Информацията е взаимствана от тук и тук.

‍